Месец: юли 2014
Zylanica – кратко ревю
Едно от най-любимите ми места в София е Женския пазар. Хаосът, хората и леката тръпка, че могат да те оберат във всеки един момент са си приключение само по себе си, освен това, ако човек обиколи в околността ще намери всичко.
Буквално.
Не съм много сигурна за човешки органи, но не съм търсила.
Стара София се слива с модерния ърбън упадък в един хаос на народ, особено от Близкия изток, Турция и Африка. Точно там е ужасно лесно да се намерят различни стоки като наргилета и консумативи, екзотични източни подправки, чайове и различни нетипични за пазара ни продукти. Там са и някои от най-любимите ми чайове, а миризмата на джинджифил, кардамон, индийско орехче и канела е едно от най-прекрасните неща, които могат да останат по кожата ми. Не знам за повечето хора, наистина, но в мен живее един ужасен граф дьо Монте Кристо, който обича уханието и вкуса на Изтока.
Из уличките е пълно с малки арабски магазинчета и ето откъде се снабдявам с чай. Ahmad и Twinings са може би от по-популярните в това отношение марки среден клас за масово производство и понеже знам, че из магазинчетата се намират пакети с по сто бройки за по 7-8 лева, след като последния ми пакет Ahmad свърши, се насочих точно натам.
Зелен Ahmad, уви, нямаше, но за сметка на това намерих разкошното малко съкровище Zylanica (четено Зеленика).
Самият продавач каза, че е най-доброто от най-доброто, затова го снабдява специално. Смея да твърдя, че не греши.
Чистия зелен чай на Zylanica е много приятен, не горчи толкова силно, колкото Ahmad или Twinings като престоят малко, и има изключително разкошен плодов привкус, чиито произход не открих. Може да се запарва на малко по-висока температура без да губи вкусовите си свойства, но все пак нагарча ако се превари.(за справка – зеленият чай се запарва обикновено за 3-4 минути при приблизително 90 градуса, след това започва да горчи и да отделя вредни вещества).
Цветът е великолепно кехлибарен, чаят е бистър и не потъмнява много дори ако се превари.
Самата марка е иранска, но чаят е цейлонски.
Опаковката е изключително красива, което се надявам, че ще видите от нискокачествените снимки с присъствие на котешко дупе на тях:
В кутията има четири златни торбички, всяка с 25 пакетчета чай. Мога да си призная, че съм почитател дори от естетическа гладна точка.
Самият чай беше изпробван, както изстуден (чакайте скоро рецепта), така и топъл и е вкусен и в двата случая.
Пълнозърнести бисквитки
Покрай изключително упоритите рекламни кампании на няколко компании, които упорито промотираха различните си видове „бисквити с фибри“, „бисквити с еди-какво-си-супер-полезно-кълна-се-в-гроба-на-кучето-си“, успях и аз да се хвана на хорото и мога да си призная, че в определен момент от живота си съм закусвала твърде много с Белвита или бисквитите с мюсли на Победа.
Че са вкусни, вкусни са, стига човек да не гледа какво има отзад на етикета. Естествено подобрителите на вкуса, рафинираната захар, стабилизаторите и консервантите са страхотно здравословни, но със сигурност има и алтернатива.
Оригиналната рецепта всъщност е вдъхновена от грахамените крекери, които, като всяко нещо, което убива щастието у хората, са създадени от свещеник. Става дума за нещо, което се дъвче трудно, лепкаво е и дори не е сладко за компенсация.
Ако ще ви успокои, моите бисквитки са разкошно сладки или поне достатъчно за човек, който не обича сладко.
Оказва се, че рецептата работи отлично и с най-обикновено пълнозърнесто брашно. Така че ако имате под ръка грахам, можете да го използвате, но можете и да опростите нещата.
Продуктите са:
1/4 чаша кафява захар
1/2 чаша бяло брашно
2 чаши пълнозърнесто/грахамено брашно
1 чаена лъжичка сода бикарбонат
1 чаена лъжичка канела. Или канела на око, колкото ви душа иска.
1 чаена лъжичка джиджифил (може и без него)
кората от половин лимон
1/2 чаша масло *
1/2 чаша вода
3 лъжици мед
А сега какво да правя с тея?
Размесете сухите продукти хубаво, а после добавете маслото. Бъркайте, докато стане хубаво маслено тесто. Трябва да може да се рони между пръстите ви, но да не се виждат парченцата масло.
Добавете водата, в която е разтворен меда, и продължете да бъркате, докато се стести.
Сега, трябва да постои в хладилника за около час. Понеже реших да се подготвя предварително за сутринта, го оставих да престои за една нощ и си беше стегнато и лесно за работа.
Набрашнете повърхност, изкарайте точилката и хайде на работа. Добре е пластът да е по-тънък. Ако тестото е много лепкаво, добавете още брашно.
Режете както ви душа иска, после си наредете бисквитите на кухненска хартия и мятайте за 10-15 минути в предварително загрятата на 175-200 градуса фурна.
По желание, още в процеса на готвене можете да сложите парченца шоколад или сушени плодове. Предпочитаните ми опции са неподсладените готварски шоколади на неизвестни марки в Лидъл и Кауфланд.
****
Ако сте готови с бисквитите пък си направете чаша айран, нарежете си нещо сладко и лятно и се радвайте на хипер-мега-ултра здравословната си закуска.
* Маслото може да бъде сменено с авокадо или банан като веган или по-здравословна опция. Аз нямах под ръка.
Вещерски бележки 