Когато трябва да нахраним повечко хора…

Или закуска за приблизително четирима души.

Която отнема около час от началото до финала и е чувствително по-здравословна и лека от стандартните семейни мекици, бухти или палачинки – не че и палачинките не са вкусни.

Или говоря конкретно за овесени ядки на фурна.

Има няколко сутрини в седмицата, когато съм на крак от 6 и половина, излизам към 8 без нещо, гоня градски, я закуся, я – не, София е огромна и кисела, и сива, а аз изпивам едно кафе между другото, колкото да залъжа напиращия си стомах.

Не мога без закуска. Не мога да ям много за закуска, но не мога и без закуска. Или поне моженето ми е чувствително неприятно.

Има и дни, в които ставам към седем и половина – осем, излежавам се с новините, книгата и се радвам на вселената, после се измъквам и дошляпвам сънливо към кухнята да направя кафе и обяд за Борис. Вторниците са от вторите и съответно, закусвам късно и мързеливо. Временно ситуацията е такава, обаче, че не трябва да мисля само за своята закуска и ми е по-удобно да разчитам на количествата.

Има и още нещо – овесените ядки са гадни. Житейски факт. Изборетателят на овесената каша е свой собствен вид садист, който очевидно не е обичал в храната да има вкус… или намек за влага. Което прави овесените ядки ужасна храна за само себе си.

Но и прекрасна храна, ако знаеш как да я използваш правилно.

Може би друг път ще обсъдим овесените бисквити – нищо общо с белвити и имитацийки, но засега да се спрем на… „сладкиша.“

Продукти за овесени ядки на фурна: 

2 яйца

3/4 чаша мед ИЛИ 1 чаша кафява захар ИЛИ 1 чаша бяла захар

1 голяма лъжица фъстъчено масло 

4 чаши прясно мляко

2 чаши овесени ядки. 

За плънката:

Аз лично ползвах половин натрошен черен шоколад, шепа орехи, около чаша замразени малки червени плодове и 2-3 лъжици семена от чия. 

Но можете да импровизирате с всички пресни и сушени плодове, които минават добре термична обработка, както и с различни видове ядки и семена, и шоколад. 

Начин на приготвяне: 

Яйцата се разбиват добре, като след това към тях се добавя подсладителя и фъстъченото масло. Бъркат се до хомогенна смес, а след това постепенно се налива млякото.

В малка тавичка се изсипват овесените ядки и плънката по избор. Пече се на 150-200 градуса, докато сместта се стегне добре и хване златиста коричка.

Бонус за вкус – в дъното на хладилника имаше малко, позабравено бурканче със сироп от бъз. Даде малко допълнителна сладост, защото аз сложих малко по-малко мед, отколкото трябваше.

Бон апети за мързеливите сутрини.  

Бийп бууп и недоспала вещица

Да завършваш университет се оказа по-голямо, трагично нещо, отколкото можех да си представя, когато го започнах. Но ежедневието ми не е просто заето, то е абсолютно запълнено с балансиране на някаква доза сън, огромно количество кафета, задачи, домашни, стажове и малко работа покрай всичко. Съответно съм ужасяващо уморена, но пък съм си тук с идеи и рецепти за заети и не-толкова заети хора.

Когато човек има предимно един свободен неделен следобед (в нормалните случаи), бързичко научава как да се наизлежава като хората, но в неделя привечер идва жестокото осъзнаване, че на следващата сутрин въртележката започва от начало.

Едно от любимите ми открития в това отношение са салатите.

Буквално можеш да сложиш всичко в купичка с малко дресинг и да го наречеш салата. 

А най-лесното нещо е да си направиш заготовката още уикенда.

Голяма тенджера салатен боб или макарони.

През седмицата надграждаш:

Макарони, домати, синьо сирене и песто…. мда…

Макарони, метнати в подобие на шопска салата.

Боб, метнат в подобие на шопска салата.

Макарони с рукола и песто…

Вариантите са безкрайни. Покрай огромното количество любители на стандартните макарони, с приятно къкрещ доматен (без дискриминация, и сметанов) сос, май изненадах доста с идеята за студени макарони.

Но най-любимото ми нещо се оказа (не) толкова (топлата) мързеливата веган салата с картофи, нахут, червен лук и спанак.

Необходими продукти за 2 порции: 

1 Голям червен картоф, но и нормален става 

1 глава червен лук

Спанак на любов и корем 

Гъби (по желание, но кой ще откаже гъби? не аз) 

1 консерва нахут

сол, розмарин, босилек и червен пипер на вкус

Като за начало, задушаваме картофчетата до омекване в малко зехтин. Към това се добавя нарязания на полумесци червен лук, гъбите и спанака. Не се задушава, но пък се върти из тигана, докато водата и гъбите в спанака изври и намалят обем. В сместта се изсипва и оцеденият, измит нахут. Завърта се за още 2-3 минути на котлона и се добавят солта, розмарина и червения пипер. Ако имате сушен босилек, добавяте с останалите подправки, ако имате пресен – изчаквате да свалите и го нарязвате отгоре.

Разкошотийката се сваля и става за ядене топла и студена.

А ако ви се яде месо, можете направо да пропуснете стъпката с нахута и да си нарежете каквото ви душа иска отгоре. После прибирате в кутийките и им се радвате за обяд.

Балканско чили

Подозирам, че нещо в българската ми генетика ме кара да копнея за люто. Не ме е страх от лютите чушлета. Присмивам се в лицето на уасабито и лютия червен пипер. Веднъж бях направила боб толкова лют, че си го ядох сама. Дори няма да говоря за мексиканската си салата с люти чушлета, която Борис много демонстративно не изяде, докато аз му се подигравах по крайно лош начин.

Обаче днес прекалих.

Наистина.

Всичко започна с подправката за чили. Не знам дали се намира в България (и да се намира, не съм много съгласна да я купувам), но за сметка на това, може да се направи в България.

Необходими са:

4 лъжици червен пипер

2 лъжици кимион

4 лъжици риган 

2 лъжици чесън на прах и също толкова лук на прах. 

…. моят личен гений смеси червения пипер с лют 50/50.

В момента дишам огън…

Вкусен огън.

Това цялото нещо, обаче си намира прекрасно мястото във вегенското чили с леща.

За което друг път, обаче.

Cupcakes!

Кой не обича кексчета?

Сигурно доста хора. Включително и аз. Лично не съм особен фен на тежкото сладко. Оценявам шоколад от време на време, но го предпочитам черен, не мога да пия топлите напитки със захар и основно консумирам мед и плодове по отношение на сладостта. Не съм аз човекът, който да говори за кексчета.

По отношения на кексовете, в България от сравнително отскоро навлизат така наречните мъфини и къпкейкове, които са толкова подобни на класическия кекс на баба…

На които също не съм фен, защото не обичам сухата им сладост.

Класическите кексове на баба обаче, нямат безглутенови или вегански опции, които не са особено сладки и съдържат предимно плодове или мед….

И тук се намесва тази рецепта.

В сезона на тиквите.

Палео/ веган къпкейкчета без брашно

(за 14 къпкейка)

3 банана

1/2 малка цигулка (но подозирам, че ще стане с всякаква друга тиква)

1/4 – 1/2 чаша мед (в зависимост от това колко сладки си обичате нещата)

канела на вкус 

неподсладено какао на вкус

ванилия 

джинджифил на вкус

щипка сол 

Приготвяне: 

Приготвянето е безумно лесно. Имам предвид, в пъти по-лесно е от всеки кекс, предвид факта, че пекарството е доста точна наука и за да се получат нещата, пропорциите трябва да се спазват относително точно. Единствената предварителна подготовка включва факта, че тиквата трябва да премине топлинна обработка. Което абсолютно означава, че можете да ползвате позастоялата из хладилника печена или варена тиква.

Всичко се разбива в блендер, пасатор или каквото имате за разбиване.

Изсипвате във формички. Печете докато се повтвърди. И най-готината част – понеже няма набухватели, можете да отваряте фурната, когато решите, за да проверите какво се случва с манджичката и да не се страхувате, че ще стане клисава и спаднала.

….

Магия, нали?

Топингът може да се направи с бита сметана, ванилия и 2 супени лъжици заместител на захарта по избор. Лично аз предпочетох да го пропусна.

Малки червени плодове

Или какво точно можеш да кажеш на български за думата berries? Чисто филоложки не съм много наясно как да го нагодя, но това е без особено значение, защото вкусно.

И като говорим за вкусно, ето една много бърза закуска, която изисква само малко чакане.

Овесените ядки сами по себе си са гадни. Факт. Ако сте от хората, които обичат овесени ядки, имате моята почит и искрено възхищение, но честно, единственото по-безвкусно от овесените ядки е овесена каша. Тайно се надявах, че с годините ще ги обикна, но не се случи.
И после открих тази рецепта.

Продукти: 

1/2 чаша овесени ядки

1/2 чаша вряла вода

1 шепа замразени малки червени плодове.

А, не, Нели, чакай, откъде се купува това нещо?

Кауфланд е краткият отговор. На пръв поглед изглеждат скъпички (3, 50 за 400 гр), но един пакет може спокойно да изкара една седмица, освен ако не сте решила да ядете плодовете си с овесени ядки и не обратното.

И после? Смесваме овесените ядки със замразените плодове. Изливаме отгоре врялата вода. Отиваме да си мием лицето, слагаме грим, мотаем в нета преди излизане.

Половин час по-късно добавяме 1-2 лъжици кисело мляко и една лъжица мед.

Ядем и се радваме, че овесените ядки стават за ядене.

Три здравословни и бързи обяда

… за заетите дни. Понякога е всичко на куп – училище или лекции, работа, излизанки, тренировки. Храната, която се продава на вън или е скъпа, или е вредна, а най-често е и двете. Затова оставям тук три от любимите си салати, които имат всички необходими вещества и държат сито дълго.

1. Салата с нахут и риба тон

Продукти: 

1/2 консерва нахут

1/2 концерва риба тон 

1 варено яйце

1 връзка пресен лук

Винегрет

Оцеждате добре рибата тон и нахута и после размесвате. Яйцето се настъргва и към това се добавя пресния лук. Залива се с винегрет.

Полезно, защото: е богато на протеини, които са важна част от изграждането на мускулна маса, а с яйцето и рибата става пълно с всичко, от което се нуждаете.

2. Гръцка салата с нахут

Продукти:

1/2 консерва с нахут

1 домат

1 краставица

1/2 глава лук

сирене на вкус

3-6 обезкостени маслини

Винегрет

Нахутът се вади и оцежда, доматите, краставиците, лука и маслините се режат, а след това нахутът се добавя към тях. Отгоре сиренце, винагрет и вкусност.

3. Мексиканска салата 

Продукти:

1/2 консерва червен боб

Шепа царевица от консерва

1 домат 

1 чушка

Пресен лук 

Към оцедените вече червен боб и царевица, се добавя нарязаният домат, лук и чушка и пак се залива с винегрет.

Добре е да измивате извадени от консерви продукти предварително.

Обикновено използвам стандартен винегрет, лимонов сок и зехтин, но един от любимите ми сосове за салата е:

1-2 лъжици зехтин към 1-2 лъжици горчица и 1-2 лъжици ябълков оцет, сусам и маково семе и всичко се разклаща добре. 

Това в кутийка прави прекрасен обяд (а и вечеря за дните, в които е мързел). Надявам се да ви харесат и добър апетит.

Като пещерняк

Note: използвам диета и хранителен режим със значението на „начин на хранене“, не със значението на нещо краткотрайно, неработещо и вредно за тялото. 

Докато веганството и вегетариантвото стават все по-популярни режими у нас, за палео диетата се говори сравнително малко. И трите са начин на живот, и трите трупат популярност в световен мащаб, но палео диетата, за разлика от веганството и вегетарианството, е свързана доста повече с месо и се асоциира доста по-малко с моралните задръжки и разбирания. 

Да си пещерняк 

Идеята на палео начина на хранене е прост: връщане към корените, към ловно-събираческия начин на живот. Обществото може и да е еволюирало, но за сметка на това, тялото не е, което значи, че трябва да се съкратят храните, които са свързани с усядането на хората и със земеделската дейност. Което звучи само по себе си умно, но дали е?  

Палео храните включват: 

– риба 

– месо и субпродукти 

– зеленчуци

– ядки 

– плодове

– вода

– билкови чайове 

– нерафиниран зехтин, кокосово масло, etc. 

– подправки, но не и добавки като кетчуп и майонеза 

 

Палео храните изключват: 

– зърнени продукти, без значение пълнозърнести или не 

– бобови (включително фъстъци, соя) 

– ориз, картофи, царевица

– рафинирана захар, безалкохолни 

– мляко и млечни продукти 

Проблемите с този начин на хранене…

Сами по себе си започват с това колко в действителност научен е този подход, защото има култури, чиито основен начин на хранене е свързан с високовъглехидратни храни и пак хората са по-здрави, отколкото в западния свят, а чисто исторически все още има тепърва да научаваме неща за палеолитният начин на хранене. Освен това, премахването на основни хранителни групи от менюто е в крайна сметка повече вредно, отколкото полезно. Критицизмът за Диетата Аткинс също важи. 

Бобовите растения съдържат полезни протеини, които могат да заместят (не изцяло) месните, докато оризът, картофите, зърнените продукти, всъщност съдържат енергия, която се усвоява качествено от организмът и е необходима за търчане и вършене на работата през деня. 

За финал (силно се надявам да сте стигнали до тук, защото е важно): 

Докато да си пещерняк звучи вълнуващо, никога не забравяйте, че е добре първо да се консултирате със специалист и чак след това да вземат радикални решения в промяната на начина си на хранене. Особено много важи точно за рязането на хранителни групи от менюто. 

За сметка на това, рязването на рафинираната захар и замяната й с мед, кленов сироп, сироп от агаве и прочие, всъщност е полезно, заедно с рязането на безалкохолните. Важи и за прословутият джънк.

По този повод има и интересни рецепти, които да задоволят онези ужасни копнежи, а има и доста рецепти, които са ни познати, но с врътка. Ще оставя няколко тук, а вие сами решете дали ще ги пробвате. 

Онова, което кръстих безоризови сарми (и пробвах лично, ном) 

Кой каза Баунти? 

Чипс с тиквички (и не забравяйте да ги осолите предварително, аз забравих) 

И една супичка, която тепърва ще пробвам 

 

Здравословен живот (част 1/много)

Когато хората говорят за здравословният живот, обикновено винаги наблягат на движение-плодове-и-зеленчуци-риба-и-пиле-вода-вода-вода. 

Обаче има и толкова много повече. Защото здравето не е само пращене от физически мускули и отлични показатели за кръв и холестерол, не е и факта, че си оцелял до сто и десет години, а понякога се случва в главите ни. И понякога това е твърде много. Self-care (грижата за себе си) не включва само физическата, но и психическата форма. 

Затова подготвям от известно време списъче с неща, които да ви карат да се чувствате по-добре не само в телата си, но и в главите си. Двете неща са страшно често взаимносвързани. 

Ще започна с генерални съвети и идеи, после ще стесним към санораняване, хранителни проблеми и различни видове ментални болести.

Чувствайте се свободни да добавяте неща. 

С мен ли сте? Започваме. 

Голяма генерален списък за здравословен живот: 

1. Почивка. Не всички се нуждаем от осем часа сън. Всъщност индивидуално, всеки си съществува добре на между 6 и 10 часа. Но почивка означава и чаша кафе на тихо за 10 минути, насладата от тишината, горчивият привкус, тортата с шоколад и сладките разговори и да, дори обилно количество алкохол, стига да е, както рекламите казват, с удоволствие и мярка. 

2. Изкуство. Без значение дали става дума за време отделено за хубава книга, красив филм, фотография или  рисунка. Неща, които ни топлят отвътре или ни карат да светим по малко са хубави неща. 

3. Разсейване. Помечтаване. Ежедневието е отвратително понякога и тежи, тежи, тежи. Визуализацията на по-позитивното бъдеще, разсейките, всеки десет минути откраднати за мечти са полезни. 

4. И хубавите спомени. Не беше ли прекрасно, когато…? Хубавите спомени, особено в тежките моменти ни напомнят, че е имало по-добро време. А щом е имало, вероятно пак ще има. 

5. Ароматните пръчици и свещи. Не знам как работят. Но знам че наистина карат човек да се чувства по-добре, а понякога мотивират даже почистването на стаята. 

6. Терапевтичен труд. Като стана дума за почистване, всяко действие с ръцете – без значение дали направата на бисквитки, бърсането на прах или подреждането на гардероб – остава много място за мисли, но и достатъчно за разсейка. 

7. Напомнянето, че е добре да не си добре. И напомнянето, че е добре, че си добре. Няма какво друго да добавя. 

8. Разговори, смях и прегръдки. Близки хора, с които не сте се чували отдавна. Близки хора, с които сте си били близки. Хора, които обичате. Всеки, който ще изслуша. Понякога е необходимо да поговориш с някого и да знаеш, че някой е до теб, дори да не може да ти помогне много. 

9. Разходки. Движение от всякакъв вид. Без значение дали е придружено с миризмата на изгорели газове и мръсен сняг, смачкани листа и дъжд, изгоряла трева или цъфнали дървета. Разходките са терапевтични сами по себе си, с музика и без. Понякога горските звукове успокояват, понякога дъжда, а понякога Asking Alexandria. 

10. Класическата музика всъщност е страхотна за релаксация. A тук и тук можете да намерите изненадващи неща.

11. Дишай. Дълбоко, с диафрагмата. Всъщност това е най-правилната техника за дишане, но е страшно непопулярна и доста тъжно. 

12. Кой каза медитация и йога?  

13. A понякога няма нищо по-добро от това да погалиш или погледаш нещо пухкаво. 

14.  Кратко напомняне, че няма нищо лошо в това да изядете пакета с чипс/ шоколада/ парчето торта. 

15. Ако нещо не ви харесва, не го правете. Доверявайте се на инстиктите си и не се опитвайте да задоволите чуждите капризи. 

16. НЕ Е ДУМА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ПРИСЪСТВА В РЕЧНИКА ВИ. 

17. Провалът не е срамен.

Каквото и да се случва, ще мине.Понякога, без значение дали сърцето е разбито или изпитът не е взет, се нуждаете от време, за да положите усилия и да се почувствате по-добре. Но не спирайте да работите по себе си. Важно е. Вярвам във вас. 

И отново напомням за Selfie Saturday. Чакам снимки тук. 

(Специални благодарности на Ми и Бамби за помощта) 

Септемврийски предизвикателства

Мили мои, понеже напоследък съм заета и изобщо нямам време за блога, искам само да ви оставя тези две предизвикателства – нова учебна година, ново начало, а защо не и ново приключение, ако ще и да ви боли дупето от това.

Предизвикателства като тези са отличен начин да калите тялото и духа. Постоянната мотивация в постоянно покачващата се трудност са отвратително трудна за постигане комбинация, но си представете бедра, с които можете да трошите орехи. Освен това редовната физическа активност е прекрасно начало на деня в дните, в които искате да изпълзите леглото челно. 

И не забравяйте да лягате навреме! 

Колкото до мен, понеже покрай тежка настинка си прекъснах предизвикателствата, аз също започвам от днес.

Така че заповядайте:

30-дневно предизвикателство – клекове 

30-дневно предизвикателство – коремни преси

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

До 1 седмица чакайте нов пост и не забравяйте, че не получавам достатъчно снимки за Selfie Saturday, които трябва да пристигат тук.

Selfie Saturday

С това обявявам първата си сериозна инициатива, свързана с този блог. 

Целта, с която пиша по принцип е проста: здравословна любов към себе си, а в последствие и към другите. Съответно измежду здравословните домашни рецепти, идеи за тренировки, self-help нещица, искам да сложа началото и на онова, което за мен е доказателството за най-сериозна любов към себе си. 

Selfie Saturday.

Което, признавам, щеше да е Selfie Friday, но различни обстоятелства ме забавиха. 

Защо? 

Селфитата съществуват от столетие. Автопортрети и игра с камерата. 

Тук например виждаме Стенли Кубрик и дъщеря му… 

Селфито не е изобретение на 21ви век. Не е просто мода. 

То е начин да се запечатат спомени, моменти, ако ще дори прическа, която сте харесвали, грим, който е твърде добре направен, история, която ще бъде разказана. Всяка снимка е капсулиран момент и мисля, че медиите, които са твърде заети да търсят проблемите на поколението ни и драмата със суетността, която унищожава културата ни, всъщност избягват факта, че те са в дъното на проблема. 

В крайна сметка медиите създават културата на продаване – на продукти, на идеи и те са донякъде виновни за създаването на идолизираните хиперсексуализирани образи – всичко в името на парите. 

И понеже никога не сме достатъчно перфектни, за да влезем в консуматорския идеал, купуваме все повече и все повече. Но това са размисли за друг пост, който скоро ще бъде създаден. 

Има и още нещо. Живеем в култура, в която суетата е зло. Един от седемте смъртни гряха, ако щете, а скормността е поставена на пиедестал. 

Но защо трябва да сме скромни, ако днес се чувстваме добре с косата си? Позитивното отношение към нас, което суетата създава, е полезно. Нуждаем се от любовта към себе си, а това е един от най-бързите и лесни начини да я създаваме. 

В крайна сметка, се връщаме на двете участнички в тазседмичното Selfie Saturday 

(няма да оставям имена, но се надявам, че ще ми пишете, ако искате да ги добавя) 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ще чакам целоседмично снимките ви тук и ще се радвам на всички участници. 

Предупреждавайте ме за лични данни все пак ^^