Едно от най-любимите ми места в София е Женския пазар. Хаосът, хората и леката тръпка, че могат да те оберат във всеки един момент са си приключение само по себе си, освен това, ако човек обиколи в околността ще намери всичко.
Буквално.
Не съм много сигурна за човешки органи, но не съм търсила.
Стара София се слива с модерния ърбън упадък в един хаос на народ, особено от Близкия изток, Турция и Африка. Точно там е ужасно лесно да се намерят различни стоки като наргилета и консумативи, екзотични източни подправки, чайове и различни нетипични за пазара ни продукти. Там са и някои от най-любимите ми чайове, а миризмата на джинджифил, кардамон, индийско орехче и канела е едно от най-прекрасните неща, които могат да останат по кожата ми. Не знам за повечето хора, наистина, но в мен живее един ужасен граф дьо Монте Кристо, който обича уханието и вкуса на Изтока.
Из уличките е пълно с малки арабски магазинчета и ето откъде се снабдявам с чай. Ahmad и Twinings са може би от по-популярните в това отношение марки среден клас за масово производство и понеже знам, че из магазинчетата се намират пакети с по сто бройки за по 7-8 лева, след като последния ми пакет Ahmad свърши, се насочих точно натам.
Зелен Ahmad, уви, нямаше, но за сметка на това намерих разкошното малко съкровище Zylanica (четено Зеленика).
Самият продавач каза, че е най-доброто от най-доброто, затова го снабдява специално. Смея да твърдя, че не греши.
Чистия зелен чай на Zylanica е много приятен, не горчи толкова силно, колкото Ahmad или Twinings като престоят малко, и има изключително разкошен плодов привкус, чиито произход не открих. Може да се запарва на малко по-висока температура без да губи вкусовите си свойства, но все пак нагарча ако се превари.(за справка – зеленият чай се запарва обикновено за 3-4 минути при приблизително 90 градуса, след това започва да горчи и да отделя вредни вещества).
Цветът е великолепно кехлибарен, чаят е бистър и не потъмнява много дори ако се превари.
Самата марка е иранска, но чаят е цейлонски.
Опаковката е изключително красива, което се надявам, че ще видите от нискокачествените снимки с присъствие на котешко дупе на тях:
В кутията има четири златни торбички, всяка с 25 пакетчета чай. Мога да си призная, че съм почитател дори от естетическа гладна точка.
Самият чай беше изпробван, както изстуден (чакайте скоро рецепта), така и топъл и е вкусен и в двата случая.
Вещерски бележки 